Как Иван Стоянов видя Rocks n’Roll 25-26.10.2014г.

Снимка: Любомир Цакин

Кратък разказ за поредната среща на ВК „ГЕРАК-ВРАЦА” с митичните скали на Белоградчик.

Текст: Иван Стоянов

Иван Стоянов
Иван Стоянов

Сашо и Ивета заминаха в четвъртък, за да прекарат няколко романтични дни преди състезанието. През седмицата бяхме направили няколко съвместни карания с хубаво време, съчетани с бране на шипки и незабравимото спускане по пътеката „Тезеро” (към Враца).

Ден 1 Пристигането.

В петък следобед, почти възстановен и с две раници, едвам успях да хвана влака за Орешец. Бях взел и комплекта за обезвъздушаване на спирачки и хидравлична течност за авариралата задна спирачка на Сашо. Успях да набутам колелото, след което бях помолен от кондуктора да се преместя от първия в последния вагон (в първия е била тоалетната). Трябваха ми 30 секунди. Там започнах се да зареждам с леб и сиренье. Докато пътувах, гледах щастливите врабчета, които атакуваха непрекъснато неожънатите слънчогледи по полето. Полуразрушените гари на някои места навяваха спомени за отминала епоха на относително благоденствие в страната България и БДЖ. Дремнах и се стоварих на гара Орешец. Попристегнах багажеца и повъртях до Фалковец, където оставих тежките неща на чичо Цветан да ги транспортира до Белоградчик и врътнах до Град (както на местен език се нарича град Белоградчик). Подминах изба „Боровица” и въздъхнах, като знам какви неща се съдържат в нейните гостоприемни халета. Преди града, времето се начумери, започна дори леко да пръска. Отбих се при Ради в кафе „Спейс” (който е и Председател на ВК „Скала” Белоградчик) да се видим, да разбера някои по-важни неща за състезанието и да обсъдим международното положение. Дойдоха Ивета и Сашо, съобщавайки ми че Валтера от Мездра ще идва тая вечер и пътува във влака. Не можех да повярвам на ушите си! Вместо да се връщам на Фалковец, останах да спя със Сашо и Ивета при Марияна. Първоначално възприех новината нормално без да си давам сметка какви глобални последици за емоционално-психическото ми състояние ще причини общуването с Машината и Валтера заедно! Всъщност, като се замисля това се оказа две трети от емоцията през уикенда, да не кажа и три-четвърти. У Марианчето вече си говорехме простотии, когато Валтера се обади и каза че е пристигнал на гара Орешец. След като пристигна на автогарата у Белоградчик към 22ч00, отидохме със Сашо да го посрещнем при почти минусови температури, мъгла, дъжд и тонове жизнерадостно настроение съчетани с полу-членоразделни викове на радост, но… Валтера го нямаше! За няколко минути вече беше успял да се отдалечи в неправилната посока и само телефонният разговор ни го върна. Премръзнали влязохме на топло по стаите и започнаха разговори на екзистенциални теми с подобаваща непринуденост. На другия ден трябваше да смениме GT-то с колело за планинско, да му сменим педалите и да вземем привода за спирачката на Сашо от Еконт в 08ч00. В 10ч00 бе предвидено приятелско каране по трасето. С триста зора легнахме да спим.

Ден 2 Приятелското каране и други.

Да, ама не! На сутринта навън ни чакаше пресен сняг и мъгла със сняг и дъжд. Чудо! В 07ч15мин. Сашо дойде отвън бос и по гащи, за да ни засвидетелства своето внимание и заедно да се посмеем на капризите на времето, непреривно свързано с нашата съдба в най-близкото и обозримо бъдеще. Прибиванье! Подготвихме се, пуснахме надолу по рекичките от вода до Еконта, който се оказа че работи в събота от 09ч00. Понамръзнахме се, бързо взехме „кабеляко” и напалихме при Ради в „Спейса” да я тураме таа спирачка задна опустела. С „тесла и тел” всичко стана ново, само капачката отгоре се оказа малко по-тясна и не покриваше изцяло началото на апарата, което доведе до бурна реакция на възмущение от минималната несъвместимост на въпросната капачка. Групата „Пегас” от Русе и Разград ни чакаше, „фръгаше боб” и открито показваше своето негодувание от нашето закъснение с ремонта (наложи се Сашо да обикаля по железариите да намери ключе 6-7мм+свински опашки). Дойде и Серго. А навънка през това време си валеше екстра снег. Разгеле потеглихме и минахме първата част от трасето всред зашеметяваща тишина, кристално чист леко влажен въздух, гора и невероятните скали! Сашо, Ивета и Валтера тръгнаха малко по-късно. На пътеката в гората имаше дори няколко весели търкулвания. На едно място групата продължи сама, без да отчита че трябва да се завие наляво, осъзнавайки че хората, които ги водят по трасето са някъде зад тях. Явно състезателната тръпка витаеше вече във въздуха. Това го установих малко по-късно, на половината изкачване към крепостта (след въпросното отклонение вляво) – не видях на първото петно сняг никакви следи пред мен. Рекох си: „-Тия пичове явно са направили своя избор.” И аз направих своя, продължавайки нагоре, защото си мислех само за топлото кафе с ром, което ще изпия в кафене „Спейс” (а понастоящем и офис на „Спиди” за Белоградчик). Направих една снимка на крепостта и малко сеир на работещите на входа, втрещени от привидението на колело в този неприятно мъглив, студен и снежен ден. Краката ми бяха мокри, така че побързах. Групата успешно излязла на центъра и решили да продължат да карат по втората половина на трасето, за което ги поздравявам (корави типове!). В село Праужда след среща с ловната дружинка в местния бар, решили да продължат по асфалта до Белоградчик, а Стефчо отиде да вземе аварирал колоездач със спукана външна и вътрешна гума, но и за добавка със скъсана верига – късмет, късмет и пак късмет на това хубаво време! Отидох със Стефчо и получих откровение в бара на Праужда, че ловджиите са сбръкани, но колоездачите са били „по-откАчени от них” и ни признаха!!! Маааамууууууу

А пък Сашо, Ивета и Валтера са тръгнали, но после са се върнали Валтер да си остави шпайковете и да му сменят педалите с платформи. Разбирам ги, защото снега, шумата и калта залепваха не само по обувката, но също и по педала – а се налагаше често да откопчаваме. След това са се върнали и са изкарали половината на трасето. Събрахме се всички в „Спейса”. Следва да се отбележи, че Валтер за пръв път се качва на планинско колело у живота си, чувстваше се добре след трасето, а утре щеше да участва и в първото в живота си състезание по планинско колоездене!!! Валтере, ти си велик!
После към 17ч30 събрахме кално-мокрия катун, дето го бяхме разфръгали из „Спейса” . Стефчо и чичо Цветан ни закараха у Мадоната, където се настанихме и взехме дългоочаквания горещ душ. Слязохме на вечеря и се заласнахме от хилежи и простотии. Върнахме се в стаята, където смехът достигна апокалиптични нива! Александър отбележи този факт, макар и с известно разочарование, защото при нас имаше място, но не можеше да остави Ивета горе сама… Изригнаха бурни емоции. Явно това носеше на младежите от ВК „Герак-Враца” носталгичен спомен от участието им в „Рокс н’Рол” през 2013г., където Емил изпръжи американеца накъде вр. Горно Язово – зе пръво место, Валката и той на първо, и други разни… Заспахме.

Ден 3 Състезанието

Бидехме нахранени с мЕкици (както е признато да се казва в тоя район), чай и кафе, а също и транспортирани от Дачията на хан „Мадона” и шофьор със стаж от ‘69г. Сашо каза че не му става лошо. Отидохме да вземем колелата от Мариана и при пилещ вятър се закарахме на площада, където ни чакаше Жоро Диджея (най-добрия!), разхвърлял своя „Трактор” и пускащ свежи лафчета. Направих техническия брифинг, като организаторите бяха заминали по контролите. Миришеше на „пръженье”, тестостерон и студен въздух. Представих си как ще стигна до контролата на Ради и шъ юсна две-три чаши топъл билков чаец от казаня! Те само това мъ дръжеше. Вече бях „на кокал” от студ, когато стартът бе даден. След първите 10 мин бях преминал в лек оперативен режим и гледах да не откопчая по пътеката в снега, защото после нема закачане! Ръца-пръца и нежно премятане по хлъзгавия участък с калта надолу, бутилката ми падна строшавайки стойката „Елит” – ебах тоя „Елит”?! Баце, т’ва за нищо не става! Сложих шишето в джоба на Кампаньолото и заюрих по прекрасните пътеки колкото мога, крещейки на места! На контролата на шосето „източих бойлера” и оставих ядосан от счупената стойка „Елит” всичките си резервни части с изключение на тула, за да мога да ползвам бутилката оперативно от джоба и си викам: „-Иване, куче бесно – мисли и внимавай какви рискове поемаш!”. Мисля си: „- Отпреде съм с Trail King, отзаде съм с „Меденио Язовец”. Т’ва е добре. Само да превключвам кък требва, да не скина верига – друго не моа да пОтроша у тоа „Каньон”!”. И оставих абсолютно всичко, освен машинката за верига, бидоня с водата и гореспоменатия тул. Васко от Козлодуй пъкна отнекъде и това бе много хубаво, защото щехме да се пръжиме в приятна компания и най-вече щехме свойски да си подвикваме простотии! И ми вика: „Абе! Що не съм идвал да карам тука, бе Баце? Т’ва трасе е уникално!”.
Много ми хареса че на контролите, хората съобщаваха на всеки на кое място е досега! А 7, а 8. Бре, таа го жната!
Задминавахме се с разни хора, минахме покрай локвите, пущиъме са по „Пътя на Времето” и стигнахме при Ради! Я – Сашо! Лепи предна гума (външна). Всичко ми стана ясно – явно пак е сцепил чисто новия галош “Racing Ralf” на Schwalbe за 80лв!! Боклуци, педераси и почнах да псувам и аз и той – неистово (лепи още два пъти на различни места по време на състезанието; седмица след състезанието ми сподели че го е направил безкамерен за 20ти път и докато си е гледал колелото вкъщи, предната му гума се е спукала сама на различно място,спадайки точно за 5 секунди!!!)! Просто нема к’во повече да кажа! Имал е 15тина минути преднина пред Емил Кръстев и сега му се провали хубавото каране…
Васко също успя да спука своя преден Schwalbe HANS DAMPF 29” и то на едно елемантарно от гледна точка на терена спускане
Мале, мале – чай. Убав! Сладките – разкошни! Ям и си мисля „ Ей, егати кефа!” И нареваме с Васко. Идват разни състезатели, каним ги да се подкрепят с уникалния чай и сладки, а те подминават. Един даже каза: „- Аз съм дошъл тука да се състезавам, а не да ям!”. Ради също повтори след 2 минути почти същото изречение във второ лице ед.ч. (може би да бе мн.ч.? – не помня точно) с въпросителна интонация имайки предвид, сме на състезание все пак, а не на пикник! Рекох, че на второто минаване през него да се приготви да почерпи с банан, защото тия момчетии шъ ги минем. Не ми поверва! Ей, абе за това ли съм въртел като изоглавен летото сега да лъжа човека!? Весели и освежени започнахме да осъществяваме напиняне на курбелете. Радвахме се прекрасните гледки, пътчета и пътечки. Радвах се че сега бера и вкусвам плодовете на един положен труд (маркирахме преди няколко години около 300км трасета за МТБ по тия места!) и се чувствах като у дома си. Това ми носеше тиха радост и ми вдъхваше сили и увереност. Летях! Скалите, Праужда, оброците, дъбовете… Оп, и пак стигнахме при Ради. „-Аде, бе! Къде са бананите?” – завиках отдалече, за да го подготвя за срещата. Освен тия тримата пичове, дето ни минаха, бехме задминали и още двама, за всеки случай, да са не изложим и да не си помисли Ради нещо лошо за нас, че само ядеме и пиеме бадевъ! Пак, ама тоя път бръз чаец и последващо пръжене до финала. Имаше нов за мен участък с някакъв пад. Подминах Владо и нали, слязох да го видя тоя пад. Разпсувах се, че бях слязъл, върнах се малко и си го минах както трябва. След това карах самотно нагоре по пътя покрай Субашин чешма, нагоре и…, осъзнавайки тъжно, че пред мен има хора с голяма разликаа… Заради студа нямаше почти никой на площада освен хората от клуб „Скала” – и Жорката. Евала!
Връщането до Враца също бе много интересно, защото врътнахме до гара Орешец и най-вече защото бяхме с Валтера, а Сашо май си припомпа предната гума само веднъж. Спускахме от премката „Столове” надолу по залез слънце покрай древната пещера „Козарника” обитавана в зората на човешката цивилизация. Имаше някаква магия в спускането по завоите, изчезващата виолетово-оранжева дневна светлина и приближаващата плодородна Дунавска равнина, призрачно широката и безлюдна главна улица на с.Гара Орешец, като всичките тези неща се наслагваха трайно в съзнанието и нашепваха за неповторимост. Невероятно яко кафене в центъра на гара Орешец и новина за откриване на пещерата „Венец” с невероятни красоти. Сашо ми напомни че имаме снимка със Самолета от лятото и си спомнихме за едно съвместно каране с много изпитания, халва+кашкавал, големи гъсеници, „оф-роад” по нашенски на кирилица (тука се има предвид оф-роада на МТБ-то, което в влаченье и носенье на колелата през „пръникяшо”) и яко потене в жегата. Ех, какви приятни спомени, но приятни защото са спомени, а не спомени, защото са били приятни!:-)) Нооо, както винаги, БДЖ ни донесе поредната незабравима емоция! Пътувахме хилежно и весело с трите колела, разлика от 40ст. за три лева до Мездра, ключовия момент с организацията по товаренето, леко истеричната подготовка за слизане на Враца при контрола с.Бели Извор и много други подробности, които за съжаление не записах на диктофон, иначе разказът щеше да е още по-епичен (бел.авт.: помня че засегнахме темата за космите).
В заключение мога да кажа – силно преживяване и мъжко време+мъжко състезание = Белоградчик Rocks n’Roll 2014г.

Интервю на БНР с Иван Стоянов

Ивета Алексиева – 1-во място ЖЕНИ

Иван Стоянов – 2-ро място МЪЖЕ 35-45г.

Красимир Кръстев – 3-то място МЪЖЕ 36-45г.

Васил Динчев – 3-то място МЪЖЕ 19-35г.

Оригинална статия

Posted by admin